Новини

Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна

22.11.2013

 ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 1  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 2  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 3  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 4  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 5  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 6  ANDARI photography and communications - Новини - Изложбата ПАСТИРСКАТА ДЪРВОРЕЗБА В СРЕДНОГОРИЕТО гостува за 3 дни във Варна - Снимка - 7

 

Етнографската изложба „Пастирската дърворезба в Средногорието” от 22 до 24 ноември в Мол Варна 

За втори път Мол Варна участва като съорганизатор на Националната конференция „България в световната история и цивилизации”, която се състоя на 23 и 24 ноември от 9,30 до 18 ч. в Пленарна зала на Община Варна. Тази година водеща тема на конференцията беше „Морската история по българските земи”. Традиционно участваха интересни автори с актуални и значими теми, чиито проучвания обогатяват българската историография и оставят трайна диря в народната памет. 

В това издание на конференцията Мол Варна показа изложбата на Етнографския музей при БАН – София „Пастирската дърворезба в Средногорието” по проект на гл.ас.д-р Елена Водинчар. Изложбата се посвещава на стогодишнината от рождението на видния български етнограф проф. Иван Коев (1913-1984), който е роден в с. Топчии, Разградско. Научната му кариера преминава в БАН – от асистент до старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей. Успоредно с това Иван Коев преподава етнография в Историческия факултет на Софийския университет, където от хоноруван преподавател се издига до професор. Научните интереси на проф. И. Коев се развиват в няколко направления, едно от които е музейната работа. По време на своите научни експедиции той събира множество предмети от бита на българите, които впоследствие стават основа на бъдещите колекции на Етнографския музей. Една от тях е пастирската дърворезба. 

През далечните 1950-1951 г. ръководството на новосъздадения Етнографски институт с музей изготвя тематичния обхват на бъдещите научни изследвания, като включва и изучаването на пастирската дърворезба в Средногорието. С темата се захваща Иван Коев, който в екип със Захарий Димитров осъществяват през 1951-1954 г. няколко командировки в селища в Пирдопско, Панагюрско и Карловско. В резултат от техните теренни изследвания за идните поколения остават не само десетки страници теренен материал, фотодокументация, научни публикации, но и богата колекция от предмети с пастирска дърворезба. Днес Етнографският музей притежава уникални експонати, свидетелства на старинното дърворезбено творчество у българите.

Кои са те, народните майстори овчари, какво знаем за тях и тяхното светоусещане? Отговорите могат да се потърсят чрез разчитане на техния майсторлък – пастирската дърворезба, с нейните особености откъм материал, форма, техника и орнаментика. Тук е мястото да се изтъкнат имената на майсторите на пастирската дърворезба, дарили свои творби на Етнографския музей: Дойно Димитров от с. Бунуво, Пирдопско, Стоян Иванов Марев от с. Сушица, Карловско, Димитър Стоянов Манев от с. Душанци, Пирдопско.

Средногорието разполага с обширни пасища, което е предпоставка в този регион да се развие пастирството. Овчарите не само са пасли овцете си, но и са развивали една от най-старинните дърворезби – пастирската. При подбора на дървения материал майсторът-резбар е изхождал от предмета, който е искал да изработи. Например леската е удобна за направа на хурки, тояжки, цигарета; букът – за кобилици, геги, хомоти; дъбът – за куки, лъжичници, столчета, полици; кленът и яворът – за чашки, лъжици, солници, лули; орехът, черешата и крушата – за чашки, хурки, свирки, геги и др. 

При изработване на предметите пастирът си служи със секира, а при обработване, почистване и украса – с джобно ножче костура. При дълбаенето се използва изнимало – обикновен нож с извито острие в края. Сред най-ценните инструменти са железните зъмби с форма на кръгче, дъга, звездичка. Използват се също шишове и шила. Имено с този примитивен инвентар пастира създава невероятни мотиви, които имат чудновати названия: резчици, кутичета, очилца, зъбета, очички, ситен шар, змийчета, дръвце, гюл, звезда, близнаци

Пастирското творчество може да се види върху предмети с най различна форма и предназначение. Най-често се изработват хурки. Именно с този предмет овчарят се представя пред любимата си жена. С по-сложна или по-опростена форма хурката се явява върха на творческите умения и майсторлък на пастирите. 

Друг вид пастирска творба са овчарските чашки. В своето многообразие те са разделят на чашки с похлупка и без похлупка, кратунки, пияти, бъкле, дъбов лист, трупка и др.

Пастирската дърворезба от Средногорието се простира върху най-различни предмети от бита на българина. Лъжици, солници, лъжичници, просфори, куки, столчета, геги, кобилици, ракли, хомоти – това само е една малка част от многобройните предмети, дело и творчество на пастирите-дърворезбари. Всичко това показва богатата традиция на този вид народно творчество, успяло да се запази през вековете по българските земи.

Изложбата гостува в Мол Варна благодарение любезното съдействие на АНДАРИ и Етнографски музей при БАН – София.

За повече информация: 

www.facebook.com/conferencevarna 

www.istor-konf-varna.com 

www.andaribg.com