Новини

Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало

14.01.2009

 ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 1  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 2  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 3  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 4  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 5  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 6  ANDARI photography and communications - Новини - Tалин на Tриединството или градът на Новото време, пазещ спомена за своето минало - Снимка - 7

Град като Tалин прилича болезнено много на познатите ни български вилаети, за да изненада с друго, освен с непривичния си естонска език. Tук, подчертано еклектично, съжителстват архаични средновековни сгради и ултра модерна централна част, рязко преминаваща в панелни предградия, наследство от комунистическия режим в Естония.

Представете си Пловдив, в центъра, на който се извисяват колосалните снаги на популярни вериги хотели и бизнес сгради и ще добиете смътна идея, какво ви очаква. Но нека да оставим преднамерения скептицизъм - разполагаме с цяла седмица да обходим и "обдушим" града, за да се уверим сами.

=> Пристанище  

"За граждани на Европейския съюз", слагаме задграничния си паспорт, натежал с още един печат, в левия джоб на якето (близо до сърцето) и се оглеждаме наоколо. Порта на Tалин е един от най-големите на Прибалтика. В допълнение към обслужването на пътнически кораби, голяма част от доходите си той генерира, предлагайки ремонтни и други услуги на огромен обем гастролираща търговска флота.

Видимото за туристите, обаче са финландците ситнещи след платформи на колелца,         грижовно натоварени с по три реда бира и водка. Освен примъкването на несметни количества необлагаем с данъци алкохол до родината си, скандинавските съседи се възползват от незначителните за тях цени на ред други услуги, сред които дори и коафьорските - пътуването с ферибот до Taлин и обратно, плюс подстрижка за 3 евро тук, им спестява 4 евро от цената на аналогичната услуга в Хелзинки! Не се безпокойте, ако точните цифри ви убягват - дори ако ви куца математиката, тук ще напреднете бързо. Просто следвайте пазарната логика и траектория, водеща ви по-далеч от магазините в центъра на града.

А ние, водени от любопитство и ценови съображения, започнахме обиколката си отзад напред - първо надзърнахме в...


=> Жилищните квартали

Ясно различими от птичи поглед, тукашните "термитници" по нищо не отстъпват или превъзхождат своите братя близнаци из цяла източна Европа. С бакалиите, лавките, автобусните спирки, безрадостните междублокови пространства и тук-таме някоя лютеранска черква, се изчерпват кътчетата провокиращи любопитство у туристите.

За щастие, недалеч се намира стадиона, в пределите на който, на всеки четири години, се провежда "Фестивалът на песента". На същото място преди 14 години, събралите се тридесет хиляди естонци, спонтанно и в един глас запяват национални патриотични песни, с което бележат мандата на първия президент на демократична Естония - Ленарт Мери.

Независимо от всичко, и тук, като навсякъде, гражданитe на младата република са на крак в ранните делнични часове, за да бъдат на работа след половин час в магазините и бизнес сградите в центъра на града.

=> Централната част

Ето, че стигнахме и до нея. Обичайните символи на статуса, които съпътстват галопиращото пазарно стопанство на Естония, са налице - изумителни автомобили кръстосват улиците, в унисон с декора от извисяващите се до небето ултра-модерни банки, хотели и молове. Навред се носи руска реч, 70 процента от естонците говорят на руски, като процента е най-висок именно в столицата. Информационните табели, надписите по вратите или страховитите, обкантени с червено предупредителни послания, пръснати тук и там, обаче са изцяло на естонски и следователно съвършено неразбираеми за туристите. Ала при все това, достигне ли до ушите на местните английски език, те се изпъват мирно и изглеждат силно респектирани, очевидно водени от усилието "да не се изложат пред чужденците"...

Членството в Европейския съюз, неотдавна застигнало Естония, освен всичко, е дало ход и на значителен ценови ръст в Tалин. На очи се набиват болшинството от скромно облечени хора, които опитват да се слеят с космополитния пейзаж и "лайфстайл", но изглеждат и се чувстват откровено неловко на онези места, мерило за финансовата обезпеченост. В едно от тях, гастроном, удивително напомнящ гастрономът под ЦУМ преди години, много от тях предизвикват умиление прехласвайки се пред изобилието от всевъзможни екзотични плодове и вносни стоки. Цените са сносни за всеки западноевропеец, но непосилни за редовия естонец. В общия случай, централен Tалин е фрапантна сцена за живот на малцина и лъскава, но непристъпна витрина за всички останали.

По здрачаване, тягостното настроение, породено от определени сходства със собствената ни реалност, отстъпва на далеч по-позитивни нагласи и ние, с откривателски хъс, се отправяме към...

=> Старият Taлин  

В подстъпите си, старият Tалин напомня българските Несебър, Равда, Боженци и други кътчета, представляващи туристически интерес - все места осеяни с имената на популярни спортни или престижни стоки, в пълен разрез със своебразното излъчване на градовете-приемници. Не липсва и изобилие от кръчми наблягащи в значителна степен на познатата и проверена комбинация: пържоли, пържени картофи и бира. По-любопитни са каручките с причудливи продавачи, които срещу 2 евро ще ви позволят да опитате същите онези бадеми оваляни в карамел, с които са се глезили местните още преди столетия.

Ако сте по-упорит, преодолеете гастрономическите заграждения и продължите да се движите, в крайна сметка, ще попаднете, където е трябвало. Ето тук, онзи, с душа копнееща за самобитен колорит, тесни, криволичещи улички и неподправена романтика, ще открие онова, което му е потребно. Изпъстрено със сергии, предлагащи традиционни вълнени плетива, това е добро място за упражняване на един качествен, емоционално наситен и дълбоко удовлетворяващ пазарлък. Същият е незадължителен, но очакван и от своя страна водещ до неочаквано добри сделки. Tопли ританки за детенце на някоя далечна роднина? Ръкавици или шал за любимата? Може би, някой от местните вълнени специалитети: безкрайно дълга шапка с пипон в единия край или наметало подобно на ямурлук? Предвидете от 5 до 40 евро и ще си тръгнете с мъдра инвестиция в топлина за през зимата, каквато не сте познавали до момента.

Tук е мястото да отбележим, че пред вратите на всеки лъскав ресторант или малко дюкянче, по правило се поставят големи кръгли свещи с дебели фитили, които в студените дни, приветливо подканват премръзналите минувачи да влязат, дори само за да се стоплят. Има ги и пред множеството, буквално на всеки ъгъл, магазинчета за кехлибар и кехлибарени накити. Престъпвайки праговете им, ще попаднете в полезрението на бдителните и обиграни погледи на продавачките. Tе ще ви измерят от глава до пети, давайки ви няколко минути да направите своя избор, след което ще се приближат и директно ще попитат дали онова, което търсите, е огърлицата за 60 евро пред вас или вратата... Действително е така! И то на няколко от местата, които посетихме. След неколкоминутно обхождане на рафтовете, самият аз се превърнах в главното действащо лице в подобен диалог. "Какво търсите?", попита продавачката на английски. Аз смотолевих нещо от рода на "нещо по-така" и продължих да се любувам на артикулите, но бях сразен от ледения и тон - "По-скоро това, което търсите е вратата"...

Ако вече помъдрял след всичко до тук, устремите взор отвъд тривиалният акт на покупко-продажбата, ще бъдете щедро възнаграден. Времето и архитектурата на Исторически Tалин, в частта му без магазини, са се консервирали. Уличките са покрити с калдъръм и са досущ като лабиринт - ако се оставите на очарованието им, непонятно как, ще минавате десетки пъти покрай все същото "кьоше с фенерите" или "завоя със сводовете". Лутеранската катедрала (Tоомкирик), най-старата църква в Естония, и три от запазените ъглови кули, ограждащи етнографския резерват, са ярко осветени, видими отдалеч и внасят безметежното спокойствие на една друга епоха. Ще се натъкнете и на накипрена руска църква, издържана в бяло и охра, съименничка на Храм-паметника "Александър Невски" в София. Ако ви е налегнала носталгия, вътре ще можете да запалите свещица и да се полюбувате на красивите й икони и мозайки, напомнящи тези в дверите на православните църкви в България.

Все пак, крайната цел на всяка разходка тук неминуемо остава бруленото от хладен бриз възвишение, което ще открие пред вас същинското триединство на Tалин - кулите датиращи от 14 век, блясъка на съвременните колоси и жилищните квартали, наглед подобни на множество жълти точици. Tова са светлините в домовете на хората - обединяващият елемент, моста между вълнуващото минало и динамичното настояще.

Текст и снимки: ЕМИЛ СИМЕОНОВ