Новини

Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009

01.07.2009

 ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 1  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 2  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 3  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 4  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 5  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 6  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 7  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 8  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 9  ANDARI photography and communications - Новини - Инцидент на Джулай морнинг Камен бряг 2009  - Снимка - 10

 

Какво ни носи юлското утро - инцидент с младеж и едноминутно мълчание преди песента "July morning" на Uriah Heep, изпълнена от Джон Лоутън и БТР

На Джулай морнинг посрещаме изгрева на Слънцето под звуците на едноименната песен на Юрая Хийп, превърнала се в химн на свободата за много хора. Но ние българите също си имаме своя Джулай, който е много по-древен - 22-ри юни или празника на лятното слънцестоене, известен като Еньовден. Тогава се счита че Слънцето почва бавно да умира по пътя си към зимата и денят намаля. Посрещането на изгрева и раждането на Слънцето е много древен мит и обред, който присъства в най-старите народи, включително и при нас българите. Непознавайки своята историческа същност, народната си памет, традициите и обичаите, напоследък все по-често робуваме на външно привнесени такива. Това заличава българската ни идентичност, нашето самосъзнание и предизвиква отъждествяване с външен нехарактерен за нас начин на живот. Ставаме прекалено самоуверени, по-непредпазливи, разделени един от друг, прокарвайки граници там, където ги няма - в нашите взаимоотношения. Вече не празнуваме заедно, както са го правили дедите ни, а на групи или по отделно. Не танцуваме, хванати за ръце около огъня под звуците на най-красивите ни народни ритми, посрещайки изгрева на слънцето.

Казват че алкохола е най-добрият начин да поробиш един народ, а дрогата е начина да го държиш в подчинение, несъзнателен за своите действия. Всичко това ние го видяхме. На Джулая на Камен бряг. Видяхме как младежката организация на една политическа сила направи своето частно парти също така отделно от всички, вместо да приобщи към идеите си хората, към своите ценности. Видяхме как по-възрастни, които години наред са посрещали Джулая все така кротко и с китара в ръка, пееха песните на любимите си групи - надалеч от опасните ръбове на скалите. Видяхме че въпреки загражденията и полицейските ленти, водени от чувство на интерес и собствено самоутвърждаване, повечето млади хора не зачитаха мерките за безопасност. За разлика от миналата година, този път осветление липсваше и тоалетните бяха 2 пъти по-малко, може би се дължеше на факта че сега предстоят избори на 5-ти юли и те са по-важни. Кое е по-важно? Да оживим парламента ни, който и без това години наред е пълен с "мъртъвци" - политически трупове или да съхраним настоящия живот? Живота на близките около нас хора - нашите братя, сестри, приятели, роднини - нашият народ.

Изправени пред изгрева на Слънцето стояхме онемели пред красотата на природата и боклуците от нашето "пиянство", оставени като следи, показващи нашите ценности, нашият "нов" начин на живот. Потресени от случилото се с вечерния инцидент, на който бяхме свидетели и от бюрократизма на институциите по предприемането на мерки за спасяването на човешки живот, разбрахме че единствения залог да си жив, е да си трезв, внимателен и грижещ се за своето собствено оцеляване. "Спасителите" липсваха, не може да се разчита вече на тях, няма такива, няма дори спасителни екипи, подготвени да реагират в такива ситуации. За сметка на това дяволите са много. Те постоянно ни подканват да вървим по пътя към тях - път към нашето самоунищожение...

С невероятното експресивно изпълнение на Джон Лоутън и БТР посрещнахме юлското утро, оставило зад себе си инцидента (снимки виж тук: http://andaribg.com/bg/gallery/1/17)  и трагедията на една човешка личност. Пяхме с открити сърца песните на Юрая Хийп, за да забравим трагедията на реалността в която живеем. Може би мечтаейки за едно по-красиво юлско утро.

"Пиянството на един народ" през нощта си отиде с акордите на музиката. Тръгнахме си в тишина, в която болезнено отекваше вика на младите - вик за свобода, но не алкохолна, а за свобода на самоизява, на творчество. Не знаем дали догодина отново ще има Джулай на Камен бряг, местните хора казват че мястото е прокълнато. Но за всяка болка си има лек. Ние вярваме че българският народ има сили да се излекува, да излезе от "махмурлука" си, да си спомни кой е, за какво е тук. Имаме историческото си минало, имаме нашето бъдеще, но СЕГА е момента в който живеем, ВИНАГИ Е СЕГА. В този момент се случва всичко, можем да се променим сами вътрешно и след това чудото ще се случи. " България отново ще възкръсне като Феникс от пепелта", както е казано в откъса на един Симеонов сборник, едно пророчество направено през девети век.