Новини

Мартеницата е древен символ на Българския владетел

01.03.2011

 ANDARI photography and communications - Новини - Мартеницата е древен символ на Българския владетел  - Снимка - 1

 

ПЪРВИ МАРТ Е  ДРЕВЕН БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК !

C тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец - символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Мартениците се свалят, чак когато се види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

В народната памет празника е почитан като женски, поради непознаване същността на българската религия и титлата на Владетеля, чрез която той има троично проявление като  КАН , МАР и  СУВАР. В своята студия "Държавата Велика България през 7 век" К.Милчев относно епоса за народа "БОЯНЕ" / Българите/ - /изтегли и прочети http://history.rodenkrai.com/files/velikabulgaria.pdf / разкрива ИСТИНСКОТО значение на МАРТЕНИЦАТА - ВЛАДЕТЕЛСКИЯ СИМВОЛ.

Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с Кан Аспарух и годината на утвърждаването на Българската държава след пресичането на Дунава. Според едно от преданията, когато българите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава Канът поискал да извърши жертвоприношение на бога Суриар(Куар). Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на Кан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на Кан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така Кан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на първи март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време Канът починал. Тогава хазарите нападнали българите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят им Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария кан и тръгнали да търсят свободна земя за своите родове. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия каган и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи , които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Преследевачите като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.